Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
97
резултата от
7
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Солена вода
'.
1.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната
вода
.
Той виждаше физическите предмети като обгърнати от една мъгла. Такива бяха образите за тогавашното дневно съзнание. Обаче тези образи имаха и едно друго особено качество, което трябва да си представим съвсем точно. Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
към текста >>
Чрез самото виждане душата усещаше:
вода
та е сладка или
солена
.
Такива бяха образите за тогавашното дневно съзнание. Обаче тези образи имаха и едно друго особено качество, което трябва да си представим съвсем точно. Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена.
Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта.
към текста >>
Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме
вода
та.
Обаче тези образи имаха и едно друго особено качество, което трябва да си представим съвсем точно. Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена.
Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата.
Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено.
към текста >>
Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във
вода
та.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре.
Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят.
към текста >>
Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята,
вода
та, огънят.
Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус.
Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят.
Човекът можеше да се потопи във вътрешността на нещата; той живееше там с тяхната същност. Това, което днес наричаме „неодушевени предмети”, тогава не съществуваше. Ето защо човекът чувствуваше всичко около себе си според своите симпатии или антипатии. Той чувствуваше, той изживяваше вътрешната същност на нещата. Навсякъде живееха спомените за тези изживявания.
към текста >>
Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше
вода
та.
Той чувствуваше, той изживяваше вътрешната същност на нещата. Навсякъде живееха спомените за тези изживявания. Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата.
Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата.
Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше.
към текста >>
Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на
вода
та.
Навсякъде живееха спомените за тези изживявания. Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата.
Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата.
Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем.
към текста >>
Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край
вода
та и заспиваше.
Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата.
Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше.
Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем. И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва.
към текста >>
Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на
вода
та; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят.
Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко.
Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят.
За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем. И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва. Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо.
към текста >>
2.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато
солена
та субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция.
И докато веществото преминава по нататък в тялото, през цялото време - даже когато солената субстанция се намира в стомаха – азът остава с тази субстанция.
Солта преминава още по-нататък, тя претърпява разни промени, тя преминава през червата, - нито на едно място азът не изпуска солта. Те напомнят на две тясно свързани неща, две неща, принадлежащи едно на друго: азът и солта, която влиза в човешкото същество. Съвсем друга е работата, когато вие ядете, например, варено яйце или друго вещество със сходна (белтъчна) консистенция. Азът много малко се засяга, когато държите на езика си късче варено яйце. След това, когато то влиза в стомаха, с него се занимава астралното тяло, макар и пак в незначителна степен.
към текста >>
Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето
вода
, аз я пия.
В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия.
Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност. В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата.
към текста >>
Сега тази
вода
е вътре в мен.
Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия.
Сега тази вода е вътре в мен.
Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност. В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки.
към текста >>
Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме
вода
та, поради действието на аза ми, тази
вода
вътре в мен повече не е същата тази
вода
, която е навън.
Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло. Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен.
Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън.
Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност. В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги.
към текста >>
В границите на кожата ми
вода
та не е
вода
, а жива течност.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината. Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин.
В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза.
към текста >>
Помислете, как
вода
та, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична
вода
:
вода
та се пронизва от аза.
В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност. В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата. Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос.
Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза.
Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло. Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н. Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта.
към текста >>
3.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но подлагайки на изпитания отделната мравка, не може да се стигне до из
вода
, че тя е особено мъдра.
Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете. И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
Но подлагайки на изпитания отделната мравка, не може да се стигне до извода, че тя е особено мъдра.
В това, което тя е способна да прави, ако бъде откъсната от колонията й, в това, което може да извършва в рамките на такъв опит, няма нищо мъдро. Вследствие от това има основания да се предполага, че не отделната мравка притежава разсъдък, а мравунякът като цяло. Кошерът като едно цяло притежава мъдрост. Отделната мравка вътре, в мравуняка, не притежава отделен разсъдък. Работата се осъществява тук по изключително интересен начин.
към текста >>
И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във
вода
та, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма.
Той отхвърля тези съставни части. Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава?
И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма.
И затова именно водата е лекарството срещу скорбут! Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога.
към текста >>
И затова именно
вода
та е лекарството срещу скорбут!
Това, че всички тези съставни части се намират в единно етерно тяло, му е неизвестно; но той ги изключва напълно и какво остава? Той казва: това е витаминът! Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма.
И затова именно водата е лекарството срещу скорбут!
Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така.
към текста >>
Ако
вода
та съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост.
Витаминът лекува скорбута; във всеки отделен компонент него го няма. Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма. И затова именно водата е лекарството срещу скорбут! Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети!
Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост.
Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така. Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда.
към текста >>
Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във
вода
та има витамини.
Но къде е той тогава? И ето, тези хора идват до прекрасен извод: той се намира във водата, съдържаща се в млякото, тъй като в другите компоненти го няма. И затова именно водата е лекарството срещу скорбут! Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост.
Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини.
Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така. Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда. Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка).
към текста >>
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с
вода
, и в тази
вода
да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата
вода
.
Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно. Там навсякъде има мравуняци. И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва.
Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода.
Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка). Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата. Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната наука. Защото другата наука, естествената наука, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето.
към текста >>
Ако добавите сол,
вода
та ще стане
солена
(изобразява го на рисунка).
Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно. Там навсякъде има мравуняци. И от тези мравуняци мравчената киселина се разпространява из горската почва. Ако тук имате горска почва, а тук - мравешка купчина, това е все едно да имате чаша, пълна с вода, и в тази вода да добавите една капка от някакво вещество, което тутакси се е разтворило из цялата вода.
Ако добавите сол, водата ще стане солена (изобразява го на рисунка).
Ако тук имате мравешка купчина, мравчената киселина по същия начин прониква в цялата горска почва, в това, което гние, и цялата горска почва, вече намираща се в състояние на отмиране, се просмуква с мравчената киселина. Така че мравчена киселина се съдържа не само вътре в сегашните растения, които още живеят, и сегашните гъсеници, които още живеят; тя се съдържа и в цялата отмираща почва; това се отнася също и за отровата на пчелите и осите, когато пчелата стои на цветето и цветето поема това, което му доставя пчелата. Всичко това може да се изследва само с помощта на ду-ховната наука. Защото другата наука, естествената наука, се интересува само от това, което пчелата прибира от цветето. Но пчелите не биха могли хиляди години да стоят на цветята, ако не връщаха това, което са отнели от цветето.
към текста >>
Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във
вода
та оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан.
Преди няколко години с кучето на един пастир и спътниците му станала следната история: на ливадата пасели крави. На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси.
Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка.
към текста >>
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във
вода
та.
На това място имало много къртичини. Край една от тях стояло кучето, верният страж на стадото. Изведнъж със страшен вой то отчаяно се хвърлило в течащия наблизо ручей. Пастирът първо не разбрал, какво е станало и побързал на помощ на верния си приятел, повикал кучето и видял, че в носа му са се впили оси. Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата.
Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
към текста >>
Цялото стадо се хвърлило във
вода
та в резултат на тази битка.
Заемайки се с отстраняването на усмирилите се след къпането във водата оси, той в усърдието си не забелязал, че сам стои на вулкан. Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси.
Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка.
Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението». [6] Алфред Едмунд Брем – немски зоолог и пътешественик-изследовател (1829–1884).
към текста >>
4.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса
Вода
та всъщност образува кръвообращението на Земята.
За албинизма. Ирисодиагностика. За общоприетата очна диагностика. Причина за албинизма е неправилното преработване на сярата и желязото, осъществявана чрез «аза». Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята.
Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята.
към текста >>
Циркулацията на
вода
та започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние.
За общоприетата очна диагностика. Причина за албинизма е неправилното преработване на сярата и желязото, осъществявана чрез «аза». Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята.
Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние.
За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака.
към текста >>
Солена
та
вода
в по-малка степен се съотнася с мировото пространство.
Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята.
Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство.
Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби.
към текста >>
Източниците на прясна
вода
са очите на Земята.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса Водата всъщност образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обра-тно от устието на реката до първоизточника й под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство.
Източниците на прясна вода са очите на Земята.
В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпросът за тромбоцитите». Размножаването и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата.
към текста >>
За златната рибка и успешното й развитие във
вода
, пронизана от слънце и топлина.
Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата.
За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина.
В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. За връзката на висшите членове с физическото тяло. За действието на опиума и алкохола
към текста >>
5.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Не се обръща внимание на това, че
вода
та всъщност създава кръвообращението на Земята.
Кръвта строи живота, поддържа живота. Като физически хора ние изцяло и напълно зависим от факта, че кръвта по правилен начин и по съвсем определени пътища протича през нашето тяло. Ако кръвта се отклони от пътя и потече неправилно, ние въобще не бихме могли да живеем. Редът, по който водите са разпределени по реките и моретата, има за Земята точно та- кова огромно значение, макар и на това обикновено да не се обръща внимание.
Не се обръща внимание на това, че водата всъщност създава кръвообращението на Земята.
Защо не се обръща внимание на това? Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
към текста >>
А за
вода
та се казва: какво толкова,
вода
!
кова огромно значение, макар и на това обикновено да не се обръща внимание. Не се обръща внимание на това, че водата всъщност създава кръвообращението на Земята. Защо не се обръща внимание на това? Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено.
А за водата се казва: какво толкова, вода!
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето.
към текста >>
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във
вода
та - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Не се обръща внимание на това, че водата всъщност създава кръвообращението на Земята. Защо не се обръща внимание на това? Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода!
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна.
към текста >>
Ето защо на
вода
та не се обръща внимание.
Защо не се обръща внимание на това? Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта.
Ето защо на водата не се обръща внимание.
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна.
към текста >>
Но въпреки това истината е, че кръговратът на
вода
та в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
Виждате ли, при кръвта се набива в очи следното: тя е червена и съдържа всевъзможни вещества. Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание.
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена.
към текста >>
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на
вода
та.
Ето защо се казва: кръвта, това е нещо особено. А за водата се казва: какво толкова, вода! Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята.
И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата.
Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост.
към текста >>
Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли,
вода
та в тях е прясна.
Тя по-малко се забелязва; веществата, съдържащи се във водата - освен кислорода и водорода - не притежават толкова висока концентрация, както например желязото в кръвта. Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето.
Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна.
В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост. Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж.
към текста >>
В реките
вода
та е прясна.
Ето защо на водата не се обръща внимание. Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна.
В реките водата е прясна.
В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост. Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето.
към текста >>
В морето
вода
та е
солена
.
Но въпреки това истината е, че кръговратът на водата в природата има огромно значение за целия живот на Земята. И както човешкият организъм не би могъл да живее без кръвообращение, без кръговрата на кръвта, така и Земята не би могла да живее без кръговрата на водата. Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна.
В морето водата е солена.
Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост. Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план.
към текста >>
Това е извънредно важно:
вода
та започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където
вода
та е
солена
.
Този кръговрат се отличава с това, че води началото си от нещо съвсем различно от това, където завършва - при попадането в морето. Виждате ли, ако изследвате реките, ще откриете: в тези реки няма соли, водата в тях е прясна. В реките водата е прясна. В морето водата е солена. Основа на всичко, което съзрява и се проявява в морето, е неговата соленост.
Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена.
Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
към текста >>
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й
вода
, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Това е извънредно важно: водата започва своята циркулация на Земята, своя кръговрат от прясното, несъдържащо соли състояние, а го завършва в морето, където водата е солена. Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание.
Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>
Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната
вода
на реката, несъдържаща соли.
рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление.
Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли.
Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и. В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли.
към текста >>
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на
вода
та; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
В Земята не би имало никакви соли, ако под земята не преминаваше този движещ се в обратно направление от устието на реките до изворите солев поток. Ето защо така наречената геология, изследваща вътрешната част на Земята, би трябвало да обърне внимание върху това, че по руслото на реките, не много дълбоко под земята, се намират отлагания на соли. Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението?
То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени.
Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат. Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна
солена
част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Обаче, господа, ако в земята нямаше никакви солеви отлагания, корените на растенията не биха могли да растат в нея, защото тези корени растат там само защото като храна те получават от земята соли. Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води. Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода.
към текста >>
Виждате ли, ако се изследва
солена
вода
, много
солена
морска
вода
, се открива, че отношенията, връзките на тази
солена
морска
вода
с Космоса са много слаби, незначителни.
Кореновата част на растенията по правило е наситена със соли, докато горната част е наситена със соли значително по-малко, а в цветовете пък са съвсем малко. Би могло да се попита: откъде постъпва всичко това, което нашата земна почва може да предостави на растението? То постъпва благодарение на това, че почвата има кръговрата на водата; точно както при човека кръвта, течаща от сърцето по артериите, се връща назад по вените като синя, венозна кръв, връща се назад към сърцето, така и на Земята артериите - водните потоци - текат на една страна, а под земята вървят в обратно направление солевите вени. Тук също има истинска циркулация, истински кръговрат. Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни.
Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води. Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко!
към текста >>
Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста
вода
.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води. Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори!
Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода.
Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни. Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море.
към текста >>
Изворите на прясна
вода
свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
Ако разглеждаме така нещата, у нас се появява съвсем различно отношение към планинските извори! Как ни радват тези извори, техните прекрасни бликащи струи, удивително чиста вода. Но това далеч не е всичко! Изворите представляват очите на Земята. С помощта на моретата Земята не може да погледне в мировото пространство, защото морето е солено; по вътрешен начин в морето се извършва само това, което вътрешно се извършва в стомаха ни.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
към текста >>
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната
вода
.
Изворите на прясна вода свободно се откриват към мировото пространство, те са подобни на нашите очи, отворени широко за света на външната природа. Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата.
Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода. Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма. Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни.
към текста >>
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със
солена
та
вода
.
Бихме могли да кажем така: там, където на сушата има извори, Земята се вглежда в мировите далнини, тези извори са всъщност сетивни органи на Земята, докато нейното тяло, нейните вътрешни органи са в соленото море. Нещата тук, разбира се, са по-различни, отколкото в организма на човека; тук няма затворени, изолирани органи, няма такива органи, които биха могли да бъдат скицирани. Все пак е възможно да се скицират, защото сами по себе си те са невидими. Морето представлява земната утроба, вътрешностите на Земята, нейния корем, докато сетивните й органи се намират на сушата. Всичко, което осигурява контактите на Земята, връзките й с мировото пространство, има пряко отношение с прясната вода.
Всичко, което представлява утробата, коремната кухина на Земята, е свързано със солената вода.
Искам да ви предоставя едно доказателство, че това е така. Виждате ли, веднъж вече ви казах: размножаването на човека и животните е свързано с небесното пространство. Казах ви: това, което е свързано с размножаването - яйцеклетката, ембрионът, - не се развива изолирано в тялото на майката, не, тук са задействани силите на целия Космос; само благодарение на действието на силите на Космоса се появява яйцеклетката в своята закръглена форма. Както във външния свят наблюдаваме кръговото въртене на Космоса (небесната сфера), така и това крехко яйце се превръща в отражение на Космоса, защото силите действат от всички страни. И така, там, където действат силите на размножаването, по същество действат на Земята силите на небето.
към текста >>
Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във
вода
та, идвайки от Космоса.
Затова за рибите е много трудно да формират свои сетивни органи и органи за размножаване. От мировото пространство зависи наличието на тези органи вътре (в рибите). Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна.
Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса.
Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса. Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса, сьомгата трябва да живее в морето.
към текста >>
И така, рибите са създадени да живеят под
вода
та; те не могат да излязат от нея.
Затова на тях им се налага щателно да използват малкото, което с въздуха и топлината попада в морето от Космоса, за да бъдат в състояние да изградят своите сетивни органи и органи за размножаване. Но природата се грижи за всичко; можете да видите това, например при така наречената златна рибка. Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи.
И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея.
Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби. Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса. Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса, сьомгата трябва да живее в морето. На нея са й необходими земни сили, за да може достатъчно да храни своите мускули. Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата.
към текста >>
Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в
солена
та
вода
от Космоса.
Всичките си люспи и кожа тя използва, за да се подложи на влиянието на светлината; затова тя и става такава златна. Рибите използват всяко обстоятелство, за да прихванат това, което попада във водата, идвайки от Космоса. Своя собствен хайвер рибите трябва да хвърлят там, където може да проникне светлина, за да може този хайвер, подобно на яйцата, да се излюпи. И така, рибите са създадени да живеят под водата; те не могат да излязат от нея. Това, което ви казвам, се отнася обаче в по-голяма степен не за пресноводните риби - защото пресните води са подложени на въздействията на Космоса, - казаното от мен се отнася основно за морските риби.
Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса.
Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса, сьомгата трябва да живее в морето. На нея са й необходими земни сили, за да може достатъчно да храни своите мускули. Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата. Сьомгата трябва да живее в морските соли, за да развие силни мускули. Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето.
към текста >>
Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската
вода
напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето.
Морските риби с цялото си поведение показват особеностите на устройството си; за да имат възможност да се размножават, те използват всичко, което идва в солената вода от Космоса. Забележително изключение при това се оказва сьомгата, сьомговите риби (Salmo salar, Salmonidae, Onchorhynchus tschawytscha Walb.) За да натрупа достатъчна мускулна маса, сьомгата трябва да живее в морето. На нея са й необходими земни сили, за да може достатъчно да храни своите мускули. Такива сили се намират преимуществено в морските соли, в солта на моретата. Сьомгата трябва да живее в морските соли, за да развие силни мускули.
Но ако живее предимно в морето, сьомгата не би могла да се размножава, защото е устроена така, че морската вода напълно я изолира от Космоса; сьомгата би била обречена на бавно отмиране, ако й се налагаше да се размножава в морето.
Сьомгите представляват изключителен случай. Докато в морето набират сили - нараства мускулната им тъкан, - сьомгите остават, първо, малко недовиждащи, и второ, те не могат да се размножават. Органите им за размножаване и сетивните им органи остават слаби, притъпени, невъзприемчиви. Затова пък в морето сьомгите наддават на тегло и се охранват. Но за да не измрат - можем да видим това при сьомговите тук, в Северно море и в Атлантика, - те всяка година мигрират в Рейн.
към текста >>
Може да се каже: там, където Земята е о
солена
, там тя действа със земните сили.
Сьомгата става съвсем мършава; но затова пък с колосална бързина се развиват както сетивните й органи, така и органите за размножаване при самците и самките, така че в Рейн сьомгата получава възможност да се размножава. Следователно всяка година сьомгата трябва да мигрира, отправяйки се от соленото море в пресноводния Рейн, за да има възможност да се размножава. При миграцията тя се изтощава, защото сладките води не способстват за нарастването на мускулатурата. След това сьомгата отново се връща в морето - както младите особи, така и старите, които са останали живи, за да заменят мършавостта си с охраненост. Виждате, господа, че всичко тук напълно се съгласува.
Може да се каже: там, където Земята е осолена, там тя действа със земните сили.
Тя действа върху тези органи, които се формират благодарение на Земята. Нашите мускулни тъкани се формират благодарение на Земята, когато се движим в земното привличане. Силата на тежестта е земна сила. Земята действа върху всички мускулни и костни тъкани. Солта на Земята действа в нас и ние получаваме здрави кости и силни мускули.
към текста >>
Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във
вода
та.
Тя на смени отива ту в морето, ту в реката. Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там. С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение. Запознавайки се по такъв начин със сьомгата, имаме образец и за другото, което винаги е пред очите ни, което представлява великолепно, удивително зрелище - това са прелитанията на птиците.
Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата.
Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя.
към текста >>
Миграцията на сьомгата във
вода
та е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони.
Така тя ходи ту тук, ту там. Цяло поколение сьомги отива ту тук, ту там. С примера за сьомгата виждаме как всичко живо на земята се намира в постоянно движение. Запознавайки се по такъв начин със сьомгата, имаме образец и за другото, което винаги е пред очите ни, което представлява великолепно, удивително зрелище - това са прелитанията на птиците. Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата.
Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони.
Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя. Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
рис.), под нея се намира
солена
морска
вода
, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества.
И макар да се разглеждат такива неща да е трудно - както мисловно, така и по друг начин, - все пак обикновено човек по-охотно ляга в съня си на лявата страна, защото това е земната страна на тялото. Но това не следва да се надценява: защото човек е еманципиран от Земята и постъпките му също са независими от Земята. При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света. Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж.
рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества.
Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята.
към текста >>
Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във
вода
та.
При животните това си струва да се наблюдава. Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света. Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин.
Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата.
Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата. Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба?
към текста >>
Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във
вода
та.
Навсякъде може да се види как по най-удивителен начин се разкриват тайните на света. Представете си, че тук се намира повърхността на морето (вж. рис.), под нея се намира солена морска вода, съдържаща в себе си и всевъзможни други вещества. Има някои риби, устроени по доста забележителен начин. Тези риби са така устроени, че са много силно подложени на земните сили, докато другите риби жадно улавят всичко, което като светлина и въздух прониква във водата.
Те нямат бели дробове и не могат да дишат въздух; те загиват, умират на въздух, но въпреки това жадно улавят с хрилете всичко, което като светлина и въздух прониква във водата.
Но има една риба - нейната по-голяма разновидност се нарича палтус, а по-малката - камбала (калкан, писия), - тази риба е много хранителна, повечето хранителни вещества се съдържат в тази риба. Само това показва, че тази риба е привързана към Земята, тъй като хранителните вещества идват от Земята. И така, камбалата се придържа към Земята. Какво бихме могли да очакваме от тази риба? Бихме могли да очакваме от нея, че и със своя начин на живот тя ще изразява своята привързаност към Земята.
към текста >>
Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в
солена
вода
, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества.
От страната, на която човек много често лежи, действат земните сили; окото слабее от това и зрението се влошава. Въздействието не е толкова явно, както при камбалата, но въпреки това леко се проявява. Окото, насочено към небето и отвърнато от Земята, става малко по-силно. Виждате колко необичайни са тези връзки. Казвал съм ви: по един или друг начин самата природа ни показва с какви сили тя работи.
Гледайки камбалата - малката камбала може да се види на всеки рибен пазар, а по-голямата се среща в морето, в солена вода, - се разсъждава така: да се формира в такъв вид може само такова животно, което направо е натоварено, напълнено с разтворени хранителни вещества.
Ако това животно иска малко небе (иска да се подложи на космическо влияние), тогава то със своята друга страна трябва да бъде винаги обърнато към небето, това благоприятства очите, а също така го прави способно за размножаване. Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване. Но какво прави в това отношение самата Земя?
към текста >>
Но освен
солена
та морска
вода
тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята.
Тази риба достига последното по различен начин от сьомгата. Сьомгата мигрира, тя идва от Северно море в Рейн, а от Рейн - в неговите притоци; това тя предприема, за да може да се размножи. Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване. Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува.
Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята.
Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята.
към текста >>
Ако отидете при извор, където струи удивително чиста
вода
, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо.
Камбалата просто лежи на едната си страна, за да може върху другата да действа небето; това тя предприема, за да има сетивни органи и способност за размножаване. Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята.
Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо.
Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината.
към текста >>
Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от
вода
.
На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили. Такова животно от едната страна (в по-голяма степен) образува своето физическо тяло, докато от другата страна то по-силно образува своето невидимо етерно тяло. Именно с такива примери може да се види как всичко, което в нас е духовни сили, не произхожда от земните сили. Земните сили ни правят мускулести, дават ни соли, докато небесните, космическите сили ни дават именно силите, които след това се проявяват в нас като репродуктивни сили, а също и като спиритуални сили, сили на разума. Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо.
Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода.
Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци.
към текста >>
Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във
вода
.
Такова животно от едната страна (в по-голяма степен) образува своето физическо тяло, докато от другата страна то по-силно образува своето невидимо етерно тяло. Именно с такива примери може да се види как всичко, което в нас е духовни сили, не произхожда от земните сили. Земните сили ни правят мускулести, дават ни соли, докато небесните, космическите сили ни дават именно силите, които след това се проявяват в нас като репродуктивни сили, а също и като спиритуални сили, сили на разума. Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода.
Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода.
Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли. В нас също има сладководни потоци. Те протичат извън нашите мускули и кости.
към текста >>
Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка
вода
, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
Днес, когато всичко е станало материалистично, за фосфор се приема само твърдото вещество. Фосфор означава следното: фос означава светлина, фор означава носител; фосфор означава носител на светлина; фосфорът е бил това, което е носило светлината в цвета. Фосфор наричат само минералния фосфор, тъй като е достатъчно само да го запалиш и се появява светлина. Но истински носител на светлина е цветът на растението. Цветът на растението - това е фосфор.
Така че бихме могли да кажем: за органите от нашето човешко тяло, в които има потоци сладка вода, ни е необходима светлина, необходимо ни е това, което ни дава растението, когато се стреми към светлината.
За мускулите, за костите, за това, което в нас трябва да бъде солено, ние се нуждаем от соли, а също и от твърдите съставни части, съдържащи се в нашите хранителни продукти. Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото. И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед!
към текста >>
Знаете, че падащите валежи, дъждовната
вода
представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси
вода
.
Между едното и другото трябва да бъде запазено равновесие. Трябва в правилни пропорции да приемаме и едното, и другото. И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла.
Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода.
Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата. Защото само ние, хората, бидейки еманципирани от Земята, сме принудени първо да добиваме от нея хранителните си продукти. Земята сама храни себе си с тези фини вещества, които винаги присъстват в мировото пространство. Тя яде постоянно, само че това не се забелязва, тъй като трапезата й носи фин характер.
към текста >>
6.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва
вода
та в една или друга местност.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност.
Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна. Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко.
към текста >>
Вода
та предизвиква много особено, силно въздействие.
Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност.
Водата предизвиква много особено, силно въздействие.
А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна. Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза.
към текста >>
А в околностите на гробищата
вода
та много леко се прониква от това, което се отделя от труповете.
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие.
А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете.
От тази вода пият, с тази вода приготвят храна. Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам.
към текста >>
От тази
вода
пият, с тази
вода
приготвят храна.
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете.
От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце.
към текста >>
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите,
вода
та се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
До етерното тяло той достига не толкова силно. Особено силно въздействие върху етерното тяло оказва водата в една или друга местност. Водата предизвиква много особено, силно въздействие. А в околностите на гробищата водата много леко се прониква от това, което се отделя от труповете. От тази вода пият, с тази вода приготвят храна.
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза. Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце. Там почти всички живееха около гробището.
към текста >>
Обаче в останалото - даже
вода
та за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток!
Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт.
Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток!
Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището.
към текста >>
Хората просто вземаха
вода
от потока.
И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
Хората просто вземаха вода от потока.
В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук. Оттам се оттичаха вади, които попадаха в селския поток.
към текста >>
Там се намираше студен извор с
вода
, съдържаща въглена киселина.
Макар това и да няма съществено значение. Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт.
Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина.
Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
към текста >>
Цялото село получаваше питейна
вода
от това място.
Имаше нещо по-съществено. Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина.
Цялото село получаваше питейна вода от това място.
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
към текста >>
Питейната
вода
, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената
вода
от гробището.
Защо ставаше така, че тук хората бяха здрави, а на друго място - болни, вяли и нежизнеспособни? Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място.
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
към текста >>
А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха
вода
та му.
Този факт може да се обясни така. Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището.
А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза.
към текста >>
Така че от този пример може да се изследва как
вода
та, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне. И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес.
към текста >>
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако
вода
та не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе)
Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло. Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо!
към текста >>
И така, ако в града гробището заема централно място и
вода
та се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му. Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис. 1, вляво, горе) Естествено, ако в градовете останат гробищата, тогава - ако водата не се доставя отдалеч - подобряването на гробищната атмосфера едва ли ще помогне.
И така, ако в града гробището заема централно място и водата се взема от кладенци, по този начин се създават вредни условия за здравето, доколкото става отравяне на етерното тяло.
Етерното тяло е такова, че не се подчинява на влиянията, идващи от астрално-то тяло и Аза. Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо! И това пак действа като компенсация, действа върху Аза.
към текста >>
В Нил се намира
вода
.
При египтяните ситуацията е била следната. При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното.
В Нил се намира вода.
Водата отстъпва в периода на хладното време на годината. Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил.
към текста >>
Вода
та отстъпва в периода на хладното време на годината.
При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода.
Водата отстъпва в периода на хладното време на годината.
Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи.
към текста >>
Вода
та отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека.
Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода. Водата отстъпва в периода на хладното време на годината.
Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека.
Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи. Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата.
към текста >>
Но когато през октомври
вода
та отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно!
Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода. Водата отстъпва в периода на хладното време на годината. Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека.
Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно!
В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи. Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата. Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата.
към текста >>
Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на
вода
та.
Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи.
Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата.
Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата. Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро!
към текста >>
Тях ги занимавал въпросът какво представлява
вода
та в природата.
Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат. И така до новия разлив на Нил. По такъв начин Нил ежегодно им е подготвял обработваемите площи. Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата.
Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата.
Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници.
към текста >>
Но като следствие от това вниманието им е било особено към
вода
та.
Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата.
Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата.
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет.
към текста >>
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах:
вода
та оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата.
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
към текста >>
Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на
вода
та.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия.
Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека. Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло. Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло. Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда. Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития.
към текста >>
Тогава те си казали:
вода
та действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло. Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло. Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда. Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития. Египтяните разказвали, че съществува висок бог.
към текста >>
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с
вода
та, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата. Тогава те си казали: водата действа не на физическото тяло, което ние изучавахме в Индия, но действа върху по-висшето тяло на човека.
Ето така, най-вече благодарение на преживяванията, свързани с водата, египтяните - а също и индусите - открили етерното тяло.
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло. Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда. Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития. Египтяните разказвали, че съществува висок бог. Наричали го Озирис.
към текста >>
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с
вода
та, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
2. Египтяните: духовно етерно тяло, Озирис, Тифон, Изида 3. Вавилонци: духовно астрално тяло 4. Евреи: духовен Аз (Яхве) Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло.
Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека.
Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули. И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу. Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз. По такъв начин всичко в цялост добива за вас смисъл! Вие виждате как малко по малко човек откривал сам себе си.
към текста >>
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в
солена
вода
, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
6 от това издание (Събр. съч. 352). [8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната
Вода
.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>
7.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в
солена
вода
, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
6 от това издание (Събр. съч. 352). 5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната
Вода
.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии.
Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>
19. Готфрид Буйонски: един от
вода
чите на първия кръстоносен похода, син на Евстафий, граф Буйонски, от 1089 г.
и довел до основаването на Йерусалимското кралство от Готфрид Буйонски (умрял през 1100 г.). 18а. Петър Амиенски (умрял през 1115 г). 18б. Валтер фон Хабенихт: френски рицар, през 1094 г. се отправил на кръстоносен поход, загинал в Никея през 1096 г. в битка със сел-джукските турци.
19. Готфрид Буйонски: един от водачите на първия кръстоносен похода, син на Евстафий, граф Буйонски, от 1089 г.
херцог Лотарингски; под Йерусалим избран за крал, но приел само титлата «защитник на Гроба Господен», умрял през 1100 г 19а. Ото фон Гуерике (1602-1686). 19б. Николай Коперник (1473-1543), настоятел на Фрауенбургската катедрала, астроном. 20. Вулфила, Улфила (310-383 сл. Р. Хр.)
към текста >>
НАГОРЕ